ИЗТАРИКАТЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; изтарикатя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Разг. Проявявам се като тарикат; изхитрявам се. Наблизо шестопръстият Ради, който след сбиването за мишлето вече враждуваше с Драган, подхвърли:Градският пак се изтарикати. Б. Болгар, Б, 384.


Източник: Речник на българския език (онлайн)